Защо старинна музика?

Всъщност обикновено не се запитвам защо толкова харесвам старинна музика. Харесването / нехаресването по начало не спада към интелектуалните категории - най-доброто, което може да се направи е евентуално някакъв опит за структуриране на така или иначе съществуващи емоции. Тогава защо да се опитвам да определям какво ми харесва в тази музика? Всъщност по този начин се надявам в достъпна форма да представя на вниманието на този, който (случайно или не) е попаднал на този блог, нещо, което намирам за ценно.
Само преди това малко дефиниции: Обикновено под “старинна музика” се разбира западноевропейска музика от средновековието, ренесанса и барока. В по-последно време под шапката на старинната музика влизат и по-скорошни композитори - например Моцарт - обаче изпълнени не на съвременни инструменти, а на такива, които са били използвани през епохата на написване на произведението.
А сега към въпроса: Струва ми се, че основните причини тази музика да ми въздейства толкова силно са две:
1. По начало тя е най-общо казано с по-”духовна” насоченост, за разлика от по-късната музика (особено романтизма), която е с по-”душевна” такава. Без сърцераздирателно вибрато при певците (а и при инструменталистите), от което космите ми настръхват - от ужас, без грандиозни динамики и кулминации, тя е изчистена, вглъбена и пълна със съдържание, което всичките години занимания, в академията и след това, не ми стигат да разгадая напълно. Явно по същата “душевна” причина не харесвам опера - много ми е блудкаво-сантиментална - с една дума сапунена. Въпрос на вкус. И на характер.
2. След многото музика, която съм слушал през годините - поп, рок, класика, джаз etc. - всичката построена по законите на хармонията, явно съм се уморил в даден момент от тази подреденост и съм намерил в старинната музика нещо по-различно и непредсказуемо. (Съвсем отделна тема е връзката между хармонията и “душевността”.) За по-запознатите тези обяснения може да изглеждат малко лаишки или неточни, но … те така или иначе са наясно, пък и не пиша дисертация в крайна сметка.
А иначе в рамките на (полу-)шегата ще добавя, че третата вероятна причина така да се захласвам по старинната музика е, че в минал живот сигурно съм бил кантор в някоя църква - я в Италия, я в Испания…а може би някой аристократ с голяма домашна колекция от инструменти в Англия?
Ще се опитам в скоро време да добавя и примери за нещата, които описвам.

13.06.2007 11:00