Класично и романтично

Бях на клавирен концерт на мои приятели, които ходят на уроци по пиано в едно читалище. Не беше на ниво, каквото може да се чуе в зала България, но не можех да не се възхитя от това, което чух. Припомних си как преди петнайсетина години толкова харесвах сонатите на Бетховен, че бях твърдо уверен, че колкото и да са ми над нивото, с много упоритост някой ден - дори да съм вече на 50 - ще мога да свиря прилично патетичната и третата част на лунната соната. Пътя, който съм изминал за тези години е все едно пътувам от София за Токио и съм стигнал да речем до Вакарел. От много време съм се заровил много сериозно в старинната музика и съм забравил колко много всъщност съм харесвал класическата - не че наистина съм я забравил, но тя някак си е изтласкана встрани. Но проблемът не е в това, че съм загърбил едната музика за сметка на другата - проблемът е, че всъщност продължавам да отделям на свиренето внимание, колкото на най-обикновено хоби, а музиката не търпи такова отношение ако човек иска да се занимава професионално т.е. да участва в публични изяви или да се занимава с творчество, а аз определено искам. Вярно е че все пак отделям доста време за музика и от време на време ми се случва по някоя и друга изява пред публика, но всичко това е толкова разтеглено във времето, че “за да стигна до Токио” ми трябват към 10-15 живота. Тогава? Не мога да не работя - трябва да се яде…и не само. Тогава? Не знам.
Хората как могат да се занимават с един куп неща - следване, работа, танго, екологична дейност, ходене по планини и други хубави места и пак да им остава време ей така между другото да свирят Шопен и Бетховен, които ама никак не са лесни като за любители?
И още нещо: В постинга за старинната музика несправедливо пренебрегвам романтизма - все пак на фона на разнообразните и дълбоки емоции, които могат да се предадат със средствата на тази музика, старинната изглежда малко … хм … чернобяла (макар, че точно такава я харесвам!).

23.06.2007, 21:00