Меланхолия?

26.06.2007 23:30

Прибирам се от едно хубаво “мероприятие” пред НДК, където в подкрепа на запазването на природата в Странджа имаше хубав концерт на Балканджи, на който много се зарадвах, и нестинарски танци, които не можах да видя; имаше също така много хубави хора и имах много хубави мигове с приятели.
Вървя пеша по Сливница, а времето е много лятно. Остават ми няколко минути до вкъщи когато в главата ми зазвучава нещо - често ми се случва. Втората част на втория клавирен концерт от Шостакович. Когато пристигам в къщи дори не губя време да се раздразня от това, че нямам интернет, ами направо си пускам въпросния концерт. След първата част, която е доста жива и разнообразна, а на моменти и доста драматична, идва любимата ми втора част. Потапям се в един особен свят. Свят, пропит с меланхолия, в който ме изпълват копнежи, тиха болка и безнадеждност. След приглушеното въведение на струнните се включва и пианото - започва доста светло, но в един момент минорното чувство плъзва и върху него, докато накрая - след поредица обрати - пианото бива залято от меланхолията. Постепенно отзвучават последните тактове… Зная, че третата част започва веднага след втората без пауза - затова я прекъсвам, защото тя има доста различен характер, а аз искам да удължа усещането… Пускам пак втората част… и пак … и пак….
Тази меланхолия е много различна от това, което усещам като слушам Dead Can Dance. Тя някак си носи в себе си лъч светлина, от който ми става приятно и ме обзема едно особено “меланхолично” щастие.
Сигурен съм, че на всеки човек му се случват мигове, когато - поради ясна или неясна причина - го обзема чувство на скръб или депресия или самота. Много се радвам, че колкото и зле да се чувствам, аз винаги мога да открия в себе си една такава искрица светлина - оптимизмът никога не ме напуска изцяло. Иска ми се никога да не губя това качество…

Сега вече мога да се насладя и на жизнерадостта на третата част.