По-заобиколният път

От няколко седмици се занимавам усилено с писане на дипломна работа и от днес вече се чувствам свободен – но не защото съм се дипломирал, а защото не съм се дипломирал

Почувствах се леко подведен от дипломната ми ръководителка, защото ме накара да си помисля, че ще успея да допиша дипломната работа за тази сесия и по този начин ме накара да работя доста усърдно напоследък. И тъкмо когато се амбицирах и си мислех, че съм близо до заветната защита (заветна не защото чак толкова ми занимава съзнанието, а защото трябваше да се случи преди повече от 5 години), бях затрупан от множество нови насоки на работа, които изискват месеци занимания. И така, както бях писал в един постинг преди време (който не съм публикувал), житейският ми път ще направи едно малко отклонение – ще трябва да отделя доста повече време отколкото бих отделил преди (ще трябва да положа малко повечко изпити…). Само че както писах в онзи постинг, това не ме плаши, първо защото това отклонение е много по-малко от острия завой, който направих с кандидатстването си в академията преди години, и второ защото ще правя неща, които ми харесват и които поради стечение на обстоятелствата съм позанемарил. Толкова хитро изглежда, че явно някоя шизофренична част от съзнанието ми е скроила този номер за да ме вкара в правия (макар и по-труден) път.