Аз и системата

След месеци на привилегия, изразена в това, че работех по 4 дена в седмицата, от днес пак съм изцяло потопен в системата. Само че не се притеснявам от това, тъй като тези дни ми просветна, че всъщност този един свободен ден в момента никак не го оправдавам - бих могъл да направя далеч повече неща с толкова свободно време, а много хора, работещи на пълно работно време изкарват толкова, колкото аз губя от този свободен ден. По подобен начин преди около две години реших да започна работа - осъзнах, че не е оправдано да се мотая така безцелно…

Така че скоро след като проявих доста изразена амбиция да се занимавам с музика колкото и да ми коства това, ето че нещата поемат в противоположната посока - поне засега. И така сега съм притиснат от две страни - шефът ми не е склонен да ме държи на намалено работно време (макар и да казва, че ако така желая, няма да има избор), а в същото време за да довърша започнатото музикално образование ще трябва да отделям доста време. И какво излиза? Същото като в предишния постинг, само че двойно. Вместо да си опростявам живота колкото мога, аз си го правя “интересен” (в смисъла на китайската поговорка). Ако успея при тези условия хем да градя кариера хем да завърша, ще съм безкрайно горд със себе си.