Lisa Gerrard и депресията

Понеже постоянно си разигравам разни спектакли, от които сам си патя (имам си един особен Нептун в хороскопа ), от време на време ми се случва да изкарвам по някоя депресийка - това си е направо като да изкараш някоя болест. Е, аз съм вече голям човек и ги изкарвам по-леко. Освен това си имам цял шкаф с лекове. Тази вечер, обаче, след като изслушах “Spleen and Ideal” на Dead Can Dance, видях, че няма да мина само с това…

Затова си пуснах “The Mirror Pool” на Lisa Gerrard. Имам чувството, че това е най-мрачната музика, с която разполагам (като изключим Portishead). Въпреки, че на практика Lisa Gerrard представлява половината от Dead Can Dance, може да се усети разлика между групата и нейните солови прояви. Всъщност интересно е, че дълги години слушах Dead Can Dance без да ги намирам за потискащи, докато други хора около мен не можеха да ги понасят. Сега като се замисля - точно този диск не бих си го пуснал при всякакви обстоятелства - само в моменти като сегашния, които ми се случват все по-рядко. А днес дори мога да кажа, че съм доволен от това си състояние, защото ми се избистриха някои неща. Само дето сигурно утре ще съм забравил - не в буквалния смисъл “забравил”, просто импулса, който имам в момента и желанието ми да предприема определени неща ще са далечни и избледнели.

Но да не губим надежда! Напред към светлото бъдеще