VdGG

От повече от седмица усилено съм на вълна Van der Graaf Generator. Десетки пъти слушах техни албуми. Това несъмнено е една от любимите ми прогресив групи. Страшно ми харесват текстовете на Питър Хамил - както преди години ми харесваха текстовете на Фиш.

Питал съм се защо са известни само сред ценители и в общи линии имам някакви предположения… От една страна Van der Graaf Generator нямат комерсиален хит за разлика от други прогресив рок групи - например Kansas и тяхната Dust in the Wind, Marillion и Kayleigh, Yes и Owner of a Lonely Heart, да не говорим за целия “Фил Колинс” период на Genesis…

Друг фактор VdGG да са толкова трудни за слушане са множеството дисонантни моменти в тяхната музика - наистина са способни да “отсеят ” ценителите. Такива дисонантни моменти май само при King Crimson съм срещал. Е, и при Пинк Флойд, разбира се…

(Един щрих към пъзела: На едно зелено листче, което ми седи под клавиатурата съм си записал за да ми напомня: “Някой ден да науча на пиано House With No Door”)

House With No Door

There’s a house with no door and I’m living there
at nights it gets so cold
and the days are hard to bear inside.
There’s a house with no roof, so the rain creeps in,
falling through my head as I try to think out time.

I don’t know you, you say you know me,
that may be so,
there’s so much that I am unsure of …
You call my name, but it sounds unreal,
I forget how I feel, my body’s rejecting the cure.

There’s a house with no bell, but then nobody calls;
I sometimes find it hard to tell
if any are alive at all outside.
There’s a house with no sound; yes, it’s quiet there
there’s not much point in words
if there’s no-one to share in time.

I’ve learned my lines, I know them so well,
I am ready to tell
whoever will finally come in
Of the line in my mind that’s cold in the night,
it doesn’t seem right
when there’s that little dark figure running …

There’s a house with no door
and there’s no living there:
one day it became a wall …
well I didn’t really care at the time.
There’s a house with no light,
all the windows are sealed,
overtaxed and strained NOW NOTHING IS REVEALED BUT TIME

I don’t know you, you say you know me,
that may be so,
there’s so much that I am unsure of …
You call my name, but it sounds unreal,
I forget how I feel,
my body’s rejecting the cure …..
Won’t somebody help me ……?

Peter Hammill