Мистично
ноември 23, 2007 от stoedin
На тръгване от работа днес реших вместо да чакам трамвай да походя пеша. И така от руското посолство през една част от парка, която много добре познавам - иначе не бих тръгнал при такъв мрак и мъгла - се запътих към площад “Журналист”. А мъглата наистина беше толкова гъста, че не се виждаха светлините на покрива на парк-хотел Москва.
Когато се отдалечих достатъчно от пътя и се огледах, около мен имаше само сумрак и тъмни сенки на дървета, едва прозиращи през мъглата високо над мен. Никаква светлина. Много мистично… Сетих се за сутринта, когато пък в градинката срещу университета типичните меки есенни жълто-зелено-кафяви цветове изглеждаха съвсем пастелни и нереални през мъглата…
В градските условия и в житейското зацикляне, в които живея напоследък, рядко ми се случват такива мигове, в които сетивата ми отключват някакви необясними мигновени неземни усещания - а имам чувството, че всъщност това са истинските мигове, а останалото, “земното”, е само сън…
Просто в градските условия тези усещания много често липсват, но за сметка на това, на мен специално, колкото повече ми липсват, толкова по-лесно ги забелязвам, когато изляза от въпросните условия. Само дето за мъглата не мога да споделя вижданията на повечето за тайственост, мистичност и прочие, за мен това е доста неприятно време от годината.
Е, на мен пък мъглата ми е много любима
Всъщност “усещанията”, за които говоря не са чак толкова свързани със средата - градска или не - а по-скоро с нещо като … ами ще го нарека “духовна чистота”. Два-три пъти годишно когато реша да мина на по-особен хранителен режим за няколко дена, много осезателно се чувствам “във форма”, но през останалото време не толкова средата, колкото забързаното ежедневие ми пречат да отделям време и да имам нагласа да си освобождавам съзнанието. Така през повечето време изпадам в някакъв коловоз и само някакви мигновени проблясъци ми напомнят за “другите светове”…