Offline

За две седмици без компютър животът ми донякъде се измени. Невъзможността да направя справка в интернет за нещо, което ме е заинтересувало ми беше ми голямо неудобство. Разбира се много потискащо за мен беше и слушането на музика през телевизора. Мейлите си проверявах в работата, но там не мога да ползвам месинджъри и не мога да се занимавам с четене/писане на блогове. Именно поради (невъзможността за) последните две дейности се чувствах по някакъв начин изолиран – четох книжки и (какво да се прави) гледах телевизия, но като цяло усещането ми беше като за временно некомфортно състояние, което чакам да премине. В даден момент се сетих за нещо, за което не бях мислил отдавна – а именно за безсмислената ни обвързаност и зависимост от цивилизацията. Сетих се за хората от Тринога, например, които се стремят да водят живот, независим от технологиите. Тези размисли допълнително бяха провокирани от една книга, която прочетох (”Предупреждението” от Беа Нади) и от спомени за разни апокалиптични пророчества, които са достигали до мен. С други думи ако утре света тотално се измени – дали заради климатични промени, обръщане на магнитните полюси на земята, войни или нещо друго – с какво ще ми помогнат например компютърните умения? Както и да е. Предполагам че дълго време няма да се сещам за подобни проблеми, защото вече съм с чисто нов компютър, по-мощен от предишния не в пъти а в порядъци. Надявам се да ми служи дълго и рядко да ми се налага да се занимавам с неговата поддръжка, защото от години любопитството ми в сферата на компютрите (кое как и защо работи) е заменено с желание просто да си служа с тях и да не се занимавам излишно с детайли – което според мен е по-добра позиция.