14-ти февруари

Отмина още един 14-ти февруари, който не празнувах. Нямам желание да отбелязвам Трифон зарезан, а и нямам с кого да празнувам Свети Валентин. Това за комерсиализирането и истеризирането на този празник няма да е оригинално, така че ще го премълча. Мисълта ми в момента е за влюбването.

Нека да сме честни. Това, което повечето хора разбират под това понятие и търсят да преживеят, е просто химия - трик на природата за запазването на вида.

Разбира се, че и на мен ми се е случвало безброй пъти, включително и на по-зрели години. Само че сега винаги част от мен е “над нещата” и наблюдава отстрани докато друга част от мен изгаря от (илюзорни) страсти - колкото и шизофренично да звучи

Разбира се, че и аз дълбоко в себе си имам потребност от онзи тип истинско общуване, който би придал съвсем друг облик на живота ми. Само че продължавам да не го намирам и продължавам да предпочитам да си спестя компромисите.

Спорно е кое е по-добре - различните хора със сигурност биха имали различни мнения. Важното е, че се чувствам добре в кожата си и всеки ден за мен е повод да се радвам на живота и да се забавлявам с всичко, което правя.

Мисля, че съм открил един по-добър и по-истински извор на чувство за пълноценност - по-добър отколкото друго човешко същество. Вероятно за това напоследък дори не се сещам за това, което ми липсва…