Още за влюбването
февруари 17, 2008 от stoedin
Още нещо за влюбването като допълнение към предишния постинг: Ние се влюбваме в даден човек защото (подсъзнателно) се надяваме той да ни направи щастливи. Само че ключът към нашето щастие не е в ръцете на партньора/партньорката ни, а е някъде другаде. Именно тук е коренът на неразбирането. Не можем да очакваме някой да ни направи щастливи - никой не би поел върху плещите си такава отговорност, защото обикновено е заангажиран с грижи за собственото си щастие.
Допълнение. Видях следната мисъл на Екзюпери: Любовта не се състои в това двама души да се гледат един друг, а да гледат в една и съща посока.
Не мога да разбера защо такова слабо доверие към способностите на любовта. Пък кой знае, може мъжете така да гледат на нещата по принцип. Исках да питам - защо смяташ, че не е по силите на друг човек да те направи щастлив? Според мен е напълно възможно и безкрайно необходимо да имаш един човек, в когото да търсиш щастието. Защото то зависи от две неща - това, което постигаш, и от това дали има с кого да споделиш постиженията си. Ако последното отсъства, нищо друго на света не може да те задоволи, даже и да не си признаваш, че е така
Мисля, че ще ми е трудно да обясня, но ще опитам.
- за това от какво зависи щастието. Не бих се наел с определение какво е щастие и как се постига, но лично аз го свързвам - освен с любов - преди всичко с нещо като “осъзнаване”.
Първо - думата ми не е за любовта, а за “влюбването” - това са две съвсем различни неща. Разбира се - както по-рано казах - и аз имам потребност от любов, но влюбването е нещо малко или много илюзорно.
И не че не вярвам в способностите на любовта - напротив. За мен, обаче, е важен фокусът. Ако се фокусираш твърде много с очакване към другия - най-вероятно ще се разочароваш. Или казано по друг начин: не е задължително любовта да е насочена към конкретен човек. Защото когато е насочена към друг човек, често се оказва, че “обичаме” някого заради това, което получаваме от него. (Добър критерий за това е свободата, която сме готови да дадем на човека, когото обичаме - например дали сме готови да продължаваме да го обичаме и без отговор от негова страна.)
Ти казваш, че ако ти липсва човек, с когото да споделяш постиженията си нищо друго на света не може да те задоволи - аз пък ще кажа обратното: Ако имаш дълбока вътрешна празнота, никой на света няма да може да ти я запълни. Може би е въпрос на гледна точка.
И, позволи ми да не се съглася с още едно нещо
Малко ми е странно разделянето на влюбване от любов. В смисъл, не говорим за онзи тип влюбване “от пръв поглед”, в който решаваш, че външния вид на човек и две разменени думи казва всичко. Поне аз не говоря за такъв вид влюбване, защото първо не вярвам, че съществува такова, и второ и да съществува, е просто повърхностно.
И аз не съм казала това, което ти си извлякъл. Казах, че двете неща трябва да са в рановение, за да си ако не щастлив, то поне доволен до известна степен от положението. Тоест ти пак можеш да търсиш осъзнаване и естествено, че без такова няма как да си щастлив, но няма да си щастлив и ако няма на кого да довериш какво си осъзнал, ако мога така да се изразя. Всеки човек отделя различно значение на любовта в живота си, нормално е, признавам си, че аз съм от хората, за които тя е на едно от първите места. Но си мисля, че има нещо извънредно тъжно в това да я пренебрегваш и подценяваш.
Вероятно ние с теб гледаме от доста различни ъгли и макар и да гледаме към един и същ обект, виждаме различни неща. Пък и при тази писмена форма на комуникация винаги имам чувството, че не успявам да кажа всичко, което би ми се искало - от тук и разваления телефон.
Затова ще кажа само:
Пожелавам ти никога да не ти липсва любов
Много ясно си личи, че гледаме от напълно различни ъгли дори
Но няма лошо, от различията идват и многото гледни точки.
На мен ми остава само да ти пожелая да постигнеш “осъзнаването”, което е долу-горе също толкова неизпълнимо според мен.
Хубаво желание, неизпълнимо, но все пак хубаво
Е, разбира се можеш да ми пожелаеш и любов
защото и аз я търся…