Особен хранителен режим

Обикновено по това време на годината временно минавам на особен хранителен режим. Освен пречистването от чисто здравословна гледна точка, това винаги ми носи един особен тип преживявания. Например - спомням си миналата година колко много асоциации - макар и доста неуловими и със сигурност не подлежащи на описване - ми носеше изостреното ми обоняние, съчетано с настъпващата пролет. Тогава успявах да се почувствам като на планина дори когато минавам покрай някоя градинка - благодарение на тези странни усещания, които ми се случват само в такива периоди. Тази година това ми е по-трудно, което ме навява на мисълта, че градът и работата са ме превърнали в това, от което толкова упорито съм бягал години наред. Не стига, че през последните три години съм ходил на Витоша (която е на един автобус/маршрутка разстояние) два пъти, ами вече си губя спомена за усещането от планината. (За сравнение - в определени периоди от студентските ми години ходех всяка седмица на Витоша.)

Е, има още няколко дена от този “особен хранителен режим”, както го нарекох (предпочитам тук да не го наричам с истинското му име). Дано ме осени повече вдъхновение, за да ме топли през следващите месеци…