Лайла
март 14, 2008 от stoedin
От вчера съм щастлив притежател на тази изключително ценна за мен книга. И преди съм писал колко ценя Робърт Пърсиг и колко много се дразня на кожодерите на пл. Славейков, които я продаваха на безбожни цени. Чудесно е, че има ново издание - явно заедно с бестселърите все пак се издават и ценни книги.
Мисля някой път да пробвам да приложа на практика системата за записване на мисли на отделни листчета, описана във втората глава. Може да се опитам да издиря още от книгите, споменати от Пърсиг - досега например поради любопитство, породено от тази книга, прочетох “Дверите на възприятието” на Олдъс Хъксли, а също така зачетох и “По следите на изгубеното време” от Марсел Пруст (само че ще я завърша някога, когато имам повече време).
Чел съм “Лайла” два пъти изцяло и освен това съм препрочитал отделни фрагменти, но въпреки това не се стърпях и още снощи я почнах. Има толкова много ценни неща в тази книга…
“Има едно старо сравнение с чаша чай. Ако искаш да пиеш пресен чай, трябва да се отървеш от стария, иначе чашата ще прелее и ще измокри всичко. Умът е също като чашата. Възможностите му са ограничени и ако искаш да научиш нещо за света, трябва непрекъснато да го прочистваш и да учиш нови неща. Много лесно е цял живот да разплискваш стария чай в чашата и да си въобразяваш, че е страхотен, защото всъщност никога не си опитвал нищо ново, защото не си могъл да го получиш, защото старото е пречело на новото да навлезе, защото си бил напълно убеден колко хубав е старият чай, защото всъщност никога не си опитвал нищо ново… и така в омагьосан кръг.”
(Робърт Пърсиг - “Лайла”)
А на задната корица е написано следното нещо (което напълно споделям):
“Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” е като първото дете, което винаги остава любимо. Но второто дете - “Лайла” - е по-умно. И ако след сто години някой отново посегне към тези две книги, вероятно ще предпочете “Лайла”.
(Робърт М. Пърсиг)
Eх, тази “Лайла”, луди сме по нея толкова хора! Бих се радвала да споделиш онези откъси от книгата, които те развълнуват - такива се намират там на почти всяка страница.
Вече започнах да го правя
Аз още не мога да разбера защо така с “Лайла” не ми провървя и не можах дори до средата й да стигна, изоставих я. Докато четях “Дзен…”, направо се бях пристрастила, полудяла, съществувах в някаква паралелна действителност и въобще се потопих в тази книга, която ми дойде като гръм от ясно небе. А с “Лайла”… изобщо не ме грабна с нищо, може би е било просто от моментното ми състояние. Във всеки случай, бях чела някъде, че тази книга е писана след смъртта на сина на Пърсиг и донякъде много ясно усещах неопределена мрачност, тъга и направо негостоприемност измежду редовете. Това си е, разбира се, мое субективно мнение и вероятно на някой по-късен етап пак ще се опитам да я прочета, сигурно не й е дошло още времето.
А новото издание случайно да не е на издателство “Фама”? Аз не съм я срещала още по книжарниците.
Вярвам, че ще дойде време, когато ще я оцениш, защото наистина има за какво. А относно издателството - да, същото е - Фама. Не си я виждала може би защото е преиздадена съвсем скоро.
“…негостоприемност измежду редовете”.
Крайно интересен израз.
Книгата наистина е като дом, в който си принуден да следваш блуждаещия ход на мисълта на домакина и настроенията му. “Лайла” е от книгите, които могат да се отварят напосоки, да се четат и осмислят пасажи от нея, да се пресяват през цедката на времето и отново, и отново… Нещото, наречено “настолна книга”, не пасва на много текстове, но към “Лайла” си струва. При всяко отваряне тя ти показва нещо, което по-рано не си разбрал, преобръща и обогатява вече разбраното.
Чудесно! Напоследък съм зациклила и не знам какво точно ми се чете и започнах да си купувам книги по заглавието и корицата
Много е приятно когато някой препоръча книга (или напише хубави думи за нея). Така можеш да откриеш книга, която иначе не би забелязал.
anikrush, Надявам се, че все пак си чела “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”, защото ако не си, ще ти е много по-трудно да разбереш Лайла. То и да си я чела, пак ще ти трябват доста мисловни усилия, но пък това и е хубавото на тази книга - има какво да каже.