Книгата наистина е като дом, в който си принуден да следваш блуждаещия ход на мисълта на домакина и настроенията му. “Лайла” е от книгите, които могат да се отварят напосоки, да се четат и осмислят пасажи от нея, да се пресяват през цедката на времето и отново, и отново… Нещото, наречено “настолна книга”, не пасва на много текстове, но към “Лайла” си струва. При всяко отваряне тя ти показва нещо, което по-рано не си разбрал, преобръща и обогатява вече разбраното.