Събота след обяд. Сам съм. Спокойно е и нямам ангажименти или уговорки. Забавлявам се като разучавам любимата ми втората част (която е достатъчно лесна) на един концерт, за който писах преди време. (ето този)
Преди малко се прибрах от поредната акция в защита на Рила такава, каквато е, тъй като незаконните строежи над Паничище вървят с пълна сила. Докато вървях към Орлов мост имаше голямо задръстване – явно вече не само в делничните дни има задръствания, а и в събота. Навсякъде изглеждаше, че и животът си тече с пълна сила и на никого не му пука. На самата акция нямаше много хора – на фона на двумилионна София стотина души са нищо. Дори хората, които се разхождаха наоколо в Борисовата градина не изглеждаха заинтересувани от това, което се случва. Явно не е толкова лесно да се събуди съзнание за гражданско общество. Бъдещето ще покаже какво ще се случи – може пък другата седмица „мероприятието“ да е по-добре организирано и да се съберат наистина много хора от много градове, както го замислят, макар че и това надали ще трогне някой от хората, от които зависят нещата.
Ако не друго – поне се видях с познати хора. Един разговор, макар и да нямаше нищо съществено като съдържание, особено много ме стопли. А и пролетта се усеща – след броени дни очаквам да ми се промени ритъма на живот – ранно лягане, ранно ставане, редовни сутрешни срещи с приятели… Въобще, друго си е.
