Стравински и Шостакович на един концерт

Оркестър на Свободния Университет Амстердам, диригент Дан Адмирал.
Свирят „Петрушка“ от Стравински, нещо, наречено „Аркада“ от някой си Тристан Кьорис и шеста симфония от Шостакович.
Входът е свободен, а броя на хората в залата сигурно не надвишава броя на музикантите.
Пак се изложихме пред чужденците Хората са дошли от толкова далече – цял симфоничен оркестър от младежи – изглеждащи пълни с енергия, а ние да не си направим труда да ги уважим. При това такава музика не може да се чуе често. Не знам… дали защото рекламата е била лоша, дали защото вече е лято и хората са се пръснали… Дали са се уплашили от твърде съвременната програма?
При Стравински повече си личеше, че са студентски оркестър, но да се свири Стравински при всяко положение си е голямо изпитание. Да се слуша Стравински на живо пък си е уникално преживяване.
Произведението от неизвестния за мен автор, макар и интересно на моменти, ми беше твърде модерно (с други думи твърде много дисонанс, сложни акорди и не кой знае колко музика – както се изказа приятел „липсва красота“).
Шостакович, обаче, си е Шостакович. Първата част на тази тричастна (?!!) симфония е доста дълга и бавна и на много моменти ми напомняше на Малер. За втората обаче и особено за третата и без да знам без колебание бих разпознал, че са от Шостакович. Много живот, игра с инструменти, хумор на моменти граничещ с гротеска… Шостакович.