Тончо Токмакчиев ми падна в очите. Направо се сгромоляса. Много го уважавам като актьор, много съм се смял с превъплащенията му като Иван Костов примерно. Обаче да говори такива глупости по Канал 1 – не знам заблуден ли е, подлъгали ли са го или по някакъв начин са го подмамили да участва в тази кампания, целяща според неговите думи „да станем като всички нормални държави“ – т.е. както било в цяла Европа – Австрия, Гърция и т.н.
По неговите думи би трябвало да може човек „нормално“ да може да отиде на разходка и да кара ски на една планина, която е на 5 км. от двумилионен град.
Какво нормално има в това планината да стане като морските ни курорти? Досега „Витоша ски АД“ вече се е въвлякла в няколко скандала – най-големия, за който се сещам беше с унищожените морени. А и какво нормално развитие можем да очакваме когато има намесени огромни пари? Пак тази безкрайна човешка алчност и лакомия…
Г-н Токмакчиев, надали ще прочетете това, но аз все пак ще ви кажа: Тези хора пет пари не дават за това Витоша да стане едно нормално място за туризъм и ски. Ако беше така вече имаха доста възможности да го докажат – трябваше да подменят порутените съоражения, не да ламтят за нови писти в природен парк. Единственото, което ги интересува са милионите, които си мислят, че могат да спечелят. Не се подвеждайте и не им наливайте вода във воденицата… Ако успеят техните намерения, след десет години ще си спомняте с носталгия за порутените заслони и няколкото писти на Витоша…

Снощи успях да се почувствам като част от нещо голямо на световната премиера на филма „The Age of Stupid„. Филмът беше прожектиран едновременно в 442 киносалона в САЩ и в още 200 в повече от 45 страни. Имаше директна връзка с Ню Йорк, където имаше разни знаменитости като Кофи Анан и актрисата Джилиън Андерсън, а накрая имаше изпълнение на живо на вокалиста на Рейдиохед. В началото Маги Малеева каза няколко встъпителни думи.
Филмът в общи линии беше точно каквото очаквах, може би единствено очаквах да е малко по-всеобхватен, а не както се оказа фокусиран върху няколко конкретни житейски истории. Затова пък го намирам за доста въздействащ – и от към музика и от към визия.
Съвсем логично физиономиите на голяма част от присъстващите (салонът беше пълен) ми бяха познати от различни екологични акции и протести, което води до естествения въпрос: Ще бъде ли видян този филм от хората, които трябва да го видят и ще достигне ли посланието до тях? Лично аз очаквам и малко повече медийно отразяване – освен телевизионните предавания преди самата премиера ми се вижда логично тя да бъде отразена и в новините… но както и да е.
Колкото до самия проблем… той наистина е сериозен. Освен за глобалното затопляне и неговите причини и последствия ми хареса, че филмът макар и без голямо задълбочаване засяга и проблемите на консуматорското общество, големите корпоративни интереси и войните в съвременния свят или с други думи безкрайната човешка алчност.
А бъдещето… бъдещето е неясно засега. Една от главните цели на филма е да предизвика възможно най-голям отклик в обществото за да може на срещата в Копенхаген през декември тази година да се вземе правилното решение – а именно за ограничаване на емисиите от парникови газове. Казват, че ако се вземе това решение имаме 50 процента шанс нашата цивилизация да оцелее. Не е много оптимистично, особено като се има пред вид, че много трудно ще бъде убеден най-големия консуматор и замърсител – САЩ. Но… каквото – такова. Ще поживеем и ще видим и дано нашите внуци да няма за какво да ни винят.

Може би от близо година всеки ден на път за работа и обратно минавам покрай една паркирала кола (фолксваген ако не се лъжа). Наблюдавах как тя неизменно стои на същото място – независимо от времето и сезона. Сутрин беше една от многото, а вечер – ако се прибирам късно – си стоеше самотна. В определен период дори едната и гума беше спаднала – все едно собственикът е отишъл в чужбина и я е зарязал ей така на тротоара – на произвола на съдбата (преди 2-3 месеца веднъж засякох един човек, който полагаше някакви грижи за въпросната кола, след което гумата и вече не беше спаднала).
Днес като се връщах от работа колата я нямаше…
Как ще ходя на работа сега, като няма да минавам покрай нея?
Извън шегата – май трябва да се подготвя за една реална загуба… Кооперацията, която се строи на изток-североизток от мястото, където живея вече се изравнява с моето любимо таванско помещение… През 2-3 месеца от годината вече няма да мога да виждам как сутрин слънцето се показва иззад Стара планина. Това е тъжно!