И преди съм твърдял, че София е уникален град заради това, че е достатъчно голям за да го няма селския манталитет, характерен за по-малките градове и в същото време е достатъчно малък за да срещаш от време на време случайно някой познат. Или непознат.

Освен страхотните емоции и припомнянето на многото преживявания, свързани с тази група, концертът на Ирфан тази вечер ми донесе и интересно общуване. Изглежда интуицията не ме лъже: такова съчетание като например айкидо, танго, японски език и богословски факултет определено е доста интересно.

Хоров концерт с интересна музика в криптата на “Александър Невски”. Питам момичето до мен какво носи в дългия калъф - оказва се някаква специална тояга. Но не това е най-интересното: Дали заради особената прическа (къса коса с една много дълга плитка), дали заради дрехите или (най-вероятно) просто заради това, което виждам в очите и, оставам с впечатлението за много интересен човек.

Интуитивната ми преценка за хората, макар и да трае един миг, я усещам като нещо цялостно - като вселена. Само че усещането за вселената на “другия” си остава само в моите представи. Бих искал да мога да проверя това свое усещане…

Почти като невероятната спонтанна неделя, която имах преди няколко дена, тази вечер спонтанно реших да отида на джаз концерт (или по-скоро в последния момент разбрах за него). Участваха Теодосий Спасов [кавал и тромпет ?!], Пейо Пеев [гъдулка], Румен Тосков [пиано], Петър Миланов [китара] и Христо Йоцов [перкусии], и представиха диска с композиции на Теодосий Спасов “VЯRA”.

За мен джаз музиката е като някаква магия или като забранен плод. Много обичам да я слушам, но изобщо не мога да я свиря, дори не мога да я разбирам. Знам всичко за класическата хармония, знам какво е “синкоп” да речем , но докато слушах тази вечер имаше моменти, в които дори не можех да хвана размера, в който свирят. Тези хора наистина са като някакви магьосници. А Теодосий е невероятно забавен и артистичен и в същото време невероятно естествен.

Бих искал да мога да се държа така на сцена… Предполагам, че за целта ще трябва да съм сто процента себе си, а за целта ще трябва да намеря себе си - т.е. да намеря тази музика, която най-пълно ме изразява. Оставям този въпрос на бъдещето…