Лайла: Винаги ли плаваш сам?
Федър: Понякога сам, понякога с приятели.
Лайла: Женен си, нали?
Федър: Разделени сме.
Лайла: Знаех си. И то отскоро.
Федър: Откъде знаеш?
Лайла: Защото на яхтата ти няма нищо за ядене. Истинските ергени винаги си готвят. Те не държат само месни консерви в хладилния шкаф.
(Р. Пърсиг, “Лайла”)
Много разобличен се почувствах 
Публикувано в други | 4 Коментара »
Не, не пиша това защото днес беше облачно - на обяд беше все още страхотно слънчево време, а привечер, когато дойдоха облаци и се смрачи и загърмя бях на закрито.
Сетих се колко много ми е харесвало след дълга поредица от слънчеви дни - например лятно време - когато изведнъж се появи един мрачен, облачен ден. Прохладен, сив и различен.
Тази вечер случайно ми хрумна и си пуснах един момент от Baraka - където има едно парче на Dead Can Dance - и от там ме обхвана една вълна… и изслушах три техни албума. Изглежда точно от това съм имал нужда - малко дълбочина. Въпреки ежедневието, което ме е затрупало и въпреки, че отдавна не съм слушал тази музика (или може би точно за това?), от момента, в който зазвуча - усетих, как дишането ми става бавно и дълбоко и изпадам в нещо като медитативно състояние. Тази музика наистина успява да ме потопи надълбоко в мен самия както никоя друга.
Точно както облачните дни внасят разнообразие и са толкова приятни.
Публикувано в други, музика | 4 Коментара »
Събота след обяд. Сам съм. Спокойно е и нямам ангажименти или уговорки. Забавлявам се като разучавам любимата ми втората част (която е достатъчно лесна) на един концерт, за който писах преди време. (ето този)
Преди малко се прибрах от поредната акция в защита на Рила такава, каквато е, тъй като незаконните строежи над Паничище вървят с пълна сила. Докато вървях към Орлов мост имаше голямо задръстване - явно вече не само в делничните дни има задръствания, а и в събота. Навсякъде изглеждаше, че и животът си тече с пълна сила и на никого не му пука. На самата акция нямаше много хора - на фона на двумилионна София стотина души са нищо. Дори хората, които се разхождаха наоколо в Борисовата градина не изглеждаха заинтересувани от това, което се случва. Явно не е толкова лесно да се събуди съзнание за гражданско общество. Бъдещето ще покаже какво ще се случи - може пък другата седмица “мероприятието” да е по-добре организирано и да се съберат наистина много хора от много градове, както го замислят, макар че и това надали ще трогне някой от хората, от които зависят нещата.
Ако не друго - поне се видях с познати хора. Един разговор, макар и да нямаше нищо съществено като съдържание, особено много ме стопли. А и пролетта се усеща - след броени дни очаквам да ми се промени ритъма на живот - ранно лягане, ранно ставане, редовни сутрешни срещи с приятели… Въобще, друго си е.
Публикувано в други | Няма коментари »
От вчера съм щастлив притежател на тази изключително ценна за мен книга. И преди съм писал колко ценя Робърт Пърсиг и колко много се дразня на кожодерите на пл. Славейков, които я продаваха на безбожни цени. Чудесно е, че има ново издание - явно заедно с бестселърите все пак се издават и ценни книги.
Мисля някой път да пробвам да приложа на практика системата за записване на мисли на отделни листчета, описана във втората глава. Може да се опитам да издиря още от книгите, споменати от Пърсиг - досега например поради любопитство, породено от тази книга, прочетох “Дверите на възприятието” на Олдъс Хъксли, а също така зачетох и “По следите на изгубеното време” от Марсел Пруст (само че ще я завърша някога, когато имам повече време).
Чел съм “Лайла” два пъти изцяло и освен това съм препрочитал отделни фрагменти, но въпреки това не се стърпях и още снощи я почнах. Има толкова много ценни неща в тази книга…
“Има едно старо сравнение с чаша чай. Ако искаш да пиеш пресен чай, трябва да се отървеш от стария, иначе чашата ще прелее и ще измокри всичко. Умът е също като чашата. Възможностите му са ограничени и ако искаш да научиш нещо за света, трябва непрекъснато да го прочистваш и да учиш нови неща. Много лесно е цял живот да разплискваш стария чай в чашата и да си въобразяваш, че е страхотен, защото всъщност никога не си опитвал нищо ново, защото не си могъл да го получиш, защото старото е пречело на новото да навлезе, защото си бил напълно убеден колко хубав е старият чай, защото всъщност никога не си опитвал нищо ново… и така в омагьосан кръг.”
(Робърт Пърсиг - “Лайла”)
А на задната корица е написано следното нещо (което напълно споделям):
“Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” е като първото дете, което винаги остава любимо. Но второто дете - “Лайла” - е по-умно. И ако след сто години някой отново посегне към тези две книги, вероятно ще предпочете “Лайла”.
(Робърт М. Пърсиг)
Публикувано в други | 7 Коментара »
Надявам се, че днес поставих едно начало на период с много разходки в планини (докато още ги има!). Както наскоро писах, в последните години почти не стъпвам на Витоша, въпреки, че е толкова близо до София и е толкова достъпна.
Разходката беше кратка, но важното е че реших, че няма да бъде единствена. Още като излязох и ме обля едно силно слънце нещо в мен трепна, а като усетих и мириса на гора, много спомени се събудиха…
Публикувано в други | Няма коментари »
Някой път ще пиша повече за тази забележителна жена…
Засега само едно любимо парче (макар и не типично, защото не е вокално)
Публикувано в музика | 1 Коментар »
Обикновено по това време на годината временно минавам на особен хранителен режим. Освен пречистването от чисто здравословна гледна точка, това винаги ми носи един особен тип преживявания. Например - спомням си миналата година колко много асоциации - макар и доста неуловими и със сигурност не подлежащи на описване - ми носеше изостреното ми обоняние, съчетано с настъпващата пролет. Тогава успявах да се почувствам като на планина дори когато минавам покрай някоя градинка - благодарение на тези странни усещания, които ми се случват само в такива периоди. Тази година това ми е по-трудно, което ме навява на мисълта, че градът и работата са ме превърнали в това, от което толкова упорито съм бягал години наред. Не стига, че през последните три години съм ходил на Витоша (която е на един автобус/маршрутка разстояние) два пъти, ами вече си губя спомена за усещането от планината. (За сравнение - в определени периоди от студентските ми години ходех всяка седмица на Витоша.)
Е, има още няколко дена от този “особен хранителен режим”, както го нарекох (предпочитам тук да не го наричам с истинското му име). Дано ме осени повече вдъхновение, за да ме топли през следващите месеци…
Публикувано в други | Няма коментари »
Още нещо за влюбването като допълнение към предишния постинг: Ние се влюбваме в даден човек защото (подсъзнателно) се надяваме той да ни направи щастливи. Само че ключът към нашето щастие не е в ръцете на партньора/партньорката ни, а е някъде другаде. Именно тук е коренът на неразбирането. Не можем да очакваме някой да ни направи щастливи - никой не би поел върху плещите си такава отговорност, защото обикновено е заангажиран с грижи за собственото си щастие.
Допълнение. Видях следната мисъл на Екзюпери: Любовта не се състои в това двама души да се гледат един друг, а да гледат в една и съща посока.
Публикувано в други | 6 Коментара »
Отмина още един 14-ти февруари, който не празнувах. Нямам желание да отбелязвам Трифон зарезан, а и нямам с кого да празнувам Свети Валентин. Това за комерсиализирането и истеризирането на този празник няма да е оригинално, така че ще го премълча. Мисълта ми в момента е за влюбването.
Нека да сме честни. Това, което повечето хора разбират под това понятие и търсят да преживеят, е просто химия - трик на природата за запазването на вида.
Разбира се, че и на мен ми се е случвало безброй пъти, включително и на по-зрели години. Само че сега винаги част от мен е “над нещата” и наблюдава отстрани докато друга част от мен изгаря от (илюзорни) страсти - колкото и шизофренично да звучи
Разбира се, че и аз дълбоко в себе си имам потребност от онзи тип истинско общуване, който би придал съвсем друг облик на живота ми. Само че продължавам да не го намирам и продължавам да предпочитам да си спестя компромисите.
Спорно е кое е по-добре - различните хора със сигурност биха имали различни мнения. Важното е, че се чувствам добре в кожата си и всеки ден за мен е повод да се радвам на живота и да се забавлявам с всичко, което правя.
Мисля, че съм открил един по-добър и по-истински извор на чувство за пълноценност - по-добър отколкото друго човешко същество. Вероятно за това напоследък дори не се сещам за това, което ми липсва…
Публикувано в други | 3 Коментара »
