Да си помечтаем

Както често се случва – някаква информация да провокира в мен верига от асоциации – така и днес.
Четох за поредните простотии, свързани с унищожаването на природата заради нечия алчност. Четох за цялата незаконност на така наречените „противопожарни просеки“ на Паничище, които са си чисти ски писти – за това, че са абсолютно необосновани, ненужни и т.н.
Четох и за натиск върху собственици на сгради и хотелиери в района на Паничище, притискани с цел да им се изземат сградите, за фалшиви нотариални актове, за насилствено подписани концесионни договори за хижите от шефовете на БТС и най-различни други силови методи, ползвани от Рила cпoрт и разни неясни субекти. Цялата тази дандания около предполагаемия ски курорт „Супер Паничище“ ми изглежда такъв сапунен мехур… и в същото време толкова реална заплаха за природата – особено след като има работещ лифт и ще трудно да се премахне (надявам се да не е невъзможно, защото още не сме достигнали достатъчно ниво на зрялост и няма да съумеем да опазим природата ако достъпът ни до Седемте езера е толкова лесен).
По повод на това трескаво желание за строжи на ски курорти си мислех… На хората са им малко парите и искат да изкарат още много. Това как да е, но какво ще ги правят?
Това, че парите не могат да направят човека щастлив, си е пределно ясно – за част от хората. За други явно не.
Аз съм си мислил от време на време какво ще правя ако имам повече пари. Минавали са ми през главата разни методи за забогатяване, но винаги съм се сещал за едно основно … да го наречем правило. Най-добре може да се обобщи с началната реплика на една много хубава книга, която препрочитам в момента (мисля скоро да пиша за нея тук). Репликата е „Животът е труден“. Т.е. лесни неща няма или ако има те са фалшиви. Или с други думи – по-добре да се стремя към истински ценности, дори това да изисква повече усилия.
Така че – какво ако имам повече пари? За момента имам всичко, което ми е нужно.
Добре, ами ако имам НАИСТИНА много пари? – Тогава бих могъл евентуално да направя нещо за света, в който живеем. Но какво ли би могло да е това нещо?
Мислил съм си, че ако имам огромна сума, която да похарча – бих направил една телевизия.
Телевизията в момента е едно от най-силните средства за манипулация и начинът, по който е направена организацията в телевизиите, ги прави … да речем вредни. Цялата комерсиалност – т.е. необходимостта на телевизиите да изкарват пари, което води до излъчване на реклами и до предавания, докарващи висок рейтинг, които не винаги са най-добрите – ми е много досадна.
Затова – не защото наистина мисля, че ще забогатея и ще направя телевизия – ми се е случвало просто да си помечтая.
Представяте ли си… Телевизия без реклами – вместо това може да се пуска хубава музика и/или хубави природни картини. Без глупави сериали и американски екшъни. Без политическа пропаганда и всякаква друга пропаганда. Какво ли би се случило ако се появи една такава телевизия, достъпна за всички? Би трябвало формата, която съществува в момента, да замре. Какво ли ще правят рекламодателите тогава?
Всъщност подобни процеси вече са се случвали в последните години. Open-source движението е спомогнало за това да се създаде много полезен софтуер, който може да се ползва напълно безплатно. Край на монопола на софтуерни гиганти.
Или пък музиката. И друг път в този сайт съм изказвал недоволство от посоката на развитие на музиката, предизвикана от желанието за печалби – или казано по-просто комерсиализирането на музиката. Какво става в момента? Интернет. Музика всякаква, при това напълно без пари. Въпреки целия шум и кампании от страна на големите звукозаписни компании както и закона за авторското право, не ми се вярва тази възможност лесно да отпадне. Все пак това е вид свобода и отнемането и би било крачка назад.
Тогава какво би станало ако има обществена телевизия, която не е задължена да печели пари? Според мен само хубави неща (стига служителите в нея да имат същата мотивация както и в комерсиалните телевизии. Да не забравяме все пак до какво беше довела липсата на конкурентна среда допреди 20 години).
Бедата, обаче, е, че нямам няколко (десетки? стотици?) милиона излишни пари за харчене. Така че засега се отлага подобен тип обществена телевизия.
Остава ми само надеждата, че и тук новите технологии ще направят така,че след няколко години телевизиите да нямат такова влияние – т.е. лесно и евтино да се правят „безплатни“ телевизии по подобие на open-source софтуера.
Мда, в интересни времена живеем. Какво ли още ще видим?

Пространството

Пространството е интересно нещо.

Тази вечер пътувах с трамвай по „графа“ и като минавах край „Славейков“ за миг съгледах горния етаж на МсDonalds – по светлината си личеше, че не е жилище, а някакво заведение. Спомних си, че всъщност съм бил там неведнъж, макар и преди години. Спомних си как изглежда отвътре – дори видях от трамвая детския кът в единия ъгъл.

По-рано днес пък работих цял следобед в сградата, където преди няколко месеца се помещаваше офиса, на фирмата, в която работя. Сега малка част от него функционира, а останалата претърпява големи изменения – преди беше едно голямо хале разделено на кутийки с по 4 души от двете страни на пътеката. Сега са сложили стени и се е образувал коридор и множество стаички. Преди няколко дена, минавайки покрай пл. Гарибалди, се сетих, че на един осми декември бяхме при колега в един апартамент точно над площада. При различни случаи съм ходил на още няколко места само в района на Славейков, и на още много в най-различни краища на София. Замислял съм се за апартаментите на съседите ми – тук в София – че не знам как изглеждат отвътре. Затова пък в блока, в който съм израснал в моя роден град, съм влизал почти във всички апартаменти. Няма да забравя, когато преди години работех на Народния театър, колко огромен ми изглеждаше отвътре – много повече, отколкото изглежда отвън; пълен с безброй помещения, някои сами по себе си огромни, пълен с безброй изненади… Всяко от тези места е сякаш едно отделно пространство. Качваш се по стълбите, прекрачваш входната врата … и си в друг свят. Няма нужда от никакъв свръхестествен елемент – както например в „Матрицата“ (коридора с многото врати и ключарят, който има ключове за тях). Дори само в София има толкова много светове!

Мога да продължа темата още много, но ще спра до тук. Само ще кажа, че пространството ми изглежда изумително нещо, макар че през повечето време не се замислям.

На прага

Май съм на прага на нови и прекрасни неща…

„Happiness is the Road“ Tour 2009

Тази вечер трябваше да съм на концерт на любимата ми група от тийнеджърските години. Само дето концертът е отложен за юни месец. Какво пък – поне ще е по-топло.

Със сигурност няма да го преживея така както бих преживял такъв концерт преди 15 години, но все пак очаквам да е незабравимо. Незабравим за мен е и концертът на Фиш в София преди три години, а Фиш е неразделна част от Мерилиън, и то ранните им албуми, които знам наизуст.

Сега следват още няколко месеца в очакване…

„Теория на счупения прозорец“

Всички знаем приказката, че рибата се вмирисва откъм главата. И на днешния протестен митинг беше казана по повод на нашите управляващи. Обаче има и една друга гледна точка – че „малките неща“ правят живота, че капка по капка става вир и т.н.

В съзвучие с предишния ми постинг се оказа една страхотна статия на Веселина Седларска, на която попаднах днес – казва се „Теория на счупения прозорец“

Според тази теория промяната към по-добро трябва да започне от малките неща – примерът, който е даден е от Ню Йорк, където успехът в борбата с високото ниво на престъпност е започнал от успеха в борбата с графитите. Един цитат от статията:

„Ако счупеният прозорец не се смени бързо, сградата я чакат лоши неща – ще счупят и други прозорци, ще я окрадат, ще я замърсят, след това и улицата, и квартала. Счупеният прозорец дава сигнал, че безредието е позволено. Не само това – счупеният прозорец поощрява безредието, подканва го.“

Както писах – корупция не се прави от 240 души. Всеки от нас с всяко свое действие, бездействие или решение, участва в изграждането на бъдещето. Корумпиран народ = корумпирано правителство. Така че, когато хората са готови за това, ще дойде и по-доброто управление.

Дано само по-скоро повече хора да осъзнаят факта, че не са откъснати от света и от останалите, и че не е печалба тази печалба, която се е оказала загуба за някой друг.

П.П. Не можах да намеря адрес за кореспонденция на тази жена – дано не се сърди за публикувания от мен цитат.

Протестът и промяната

Не вярвам, че ще има значителна промяна от този протест. Но вярвам в промяната.

Само че, промяната е дълъг процес.

Няма значение дали това правителство ще си тръгне още сега или след няколко месеца – дали ще откраднат повече или по-малко, дали ще си оставят повече вратички за крадене за в бъдеще или няма да си оставят.

Няма значение също така дали следващото правителство ще краде по същия начин; дали повече или пък по-малко.

Дори няма чак тоолкова голямо значение дали бизнес интересите ще унищожават природата – колкото и еретично да звучи това.

И още по-еретично: Няма значение дори дали големите корпорации и банки ще продължават да експлоатират хора, принудени да работят по 40 часа седмично за да оцелеят.

Всички те, които заради собственото си благосъстояние потъпкват човешкото достойнство и които – за сметка на други – трупат блага за себе си, за семействата си, за държавите си – всички до един ще изгубят всичко, което имат. До последната стотинка/цент/пени и т.н. Никой не е отнесъл нищо от този свят освен едната гола душа.

Така че това, което има истинско значение, е промяната на съзнанието.

Корупция не се прави от 240 души. В нея участват много повече. Докато съзнанието на хората не се промени по такъв начин, че да гледат на себе си като на част от цялото, винаги ще има хора, които ще крадат.

Ако хората са достатъчно осъзнати и използват главите си, тези неща няма как да се случват – от корумпираното управление през презастрояването на природата та до цялостното експлоатиране на хората и формирането на консуматорско съзнание от медиите и културата.

Когато хората допускат това – бих казал, че си го заслужават.

Но когато човек мисли със собствената си глава, когато всеки осъзнава своето място в цялото, промяната просто ще се случи.

А този протест?

Не че вярвам, че ще има значителна промяна от този протест. Но вярвам в промяната, въпреки че е дълъг процес.

Затова и аз ще отида. Ей сега тръгвам

Можех ли да знам за газовата криза?

Не, не можех. Обаче какво се получи:

От няколко седмици бях оглеждал разни модели печки, защото тази „духалка“, която имам даваше признаци, че в недалечното бъдеще ще сдаде багажа. В един момент въпреки, че наличните модели не ми харесваха, тръгнах да си купувам печка. Обаче се разколебах. Казах си „Я да взема да потърся повече – може и да намеря нещо по-добро“. Напазарувах разни неща и се прибрах в къщи.

Важен детайл: вероятно защото живея в таванско помещение, всяка зима в определен момент става така, че трябва да викам хората, които поддържат абонатната станция в блока, защото парното при мен започва да работи много слабо. Обадих им се малко преди Коледа, но по понятни причини до 4 януари нищо не бяха направили по въпроса. С други думи – без печка съм за никъде.

И какво става: Прибирам се около 7 и нещо вечерта в неделя без да съм си купил печка. Поради някакви причини се замотавам и не включвам тази, която имам. В един момент решавам да я пусна и….. Очаквах до няколко седмици да се повреди, но не сега! Тя просто не заработи!

За хората, които ме познават би било излишно да споменавам, че в такива ситуации не оставям нещата така преди да съм разлобил всичко възможно. Е, в този случай след като го направих видях, че няма да мога да я поправя.

И така… В 19:41 тръгнах за близкия Тexномаркет (който работи до 20:00) за печка…

В 19:50 вече бях там.

В 19:55 вече бях на касата с кашон под мишница.

Десетина минути по-късно вече се бях прибрал.

След по-малко от два дена стана ясно, че доставките с газ за България са спрени и парно няма.

На мен, обаче, ми е топло

White Harps

Като истински подарък лично за мен почувствах концерта, на който бях тази вечер. Много харесвам звука на арфата. А четири дами, облечени в бяло и дошли специално от Италия за да изнесат концерт на четири арфи в Археологическия музей (с който ме свързват и други „музикални“ спомени) – явно по покана на италианския културен институт, защото входът беше свободен … и като добавим италианското шампанско и чудесната компания, която си имах – това е нещо много повече от добре прекарано време.

Жалко само, че тези жени не говореха английски – бих се радвал да поприказвам с тях.

Jazz Jet

НДК, зала 11, 19 часа. И представа си нямах какво ще чуя, знаех само, че са унгарци, че музиката им има нещо общо с джаз (най-малкото заради името на групата) и – не на последно място – че е вход свободен.

Останах тотално очарован. Китара, контрабас и певица в първия момент ми се стори твърде малък състав. Помислих си „Как така без перкусии?“ Е, страхотно беше и въобще не липсваха перкусии.

Джазът за мен все още е като някаква далечна приказна страна, тъй като все още не го разбирам (умея) достатъчно, така че да слушам такива страхотни професионалисти за мен си е един малък празник.

Само малко ме озадачи фактът, че в интернет не намерих информация за точно този състав – изглежда всъщност Jazz Jet е вокален квинтет, а тук е дошла само една от певиците с китарист и контрабасист.

Още един щрих към картината: Една … очаквана …  среща с човек, когото винаги ми е приятно да видя…